Половината сгради санирани до 2050 година, ще ни струва 7,8 млрд. лева
Така ще се пестят 7329 гигаватчаса годишно - това е произведеният ток за 45 дни
Около половината от съществуващите здания у нас ще се санират до 2050 година Това планува пуснатата за публично разискване актуализация на интегрирания проект за енергетиката и климата, която се появи на уеб страницата на енергийното министерство в навечерието на новата година. За жилищните здания в проекта се споделя, че до 2030 година ще се обновят към 8% от жилищата, или малко над 19 млн. квадратни метра. В това число влизат и тези 2022 блока, които бяха санирани по националната стратегия от 2016 година с 2 милиарда лева от бюджета. В листата са и към хиляда блока, които се санират по почналия към този момент народен проект за възобновяване и резистентност с още 1,1 милиарда лева Тук попадат и още няколко десетки, за които финансиране ще има по втория стадий на проекта, при което се изисква 20% самоучастие.
Пътната карта, включена в интегрирания проект, планува до края на десетилетието сред 2030 и 2040 година да се обновят общо 43 млн. квадратни метра съществуващи жилища, с което санираните да доближат общо 18%
А едно десетилетие по-късно – до 2050-а, да са 48 млн. квадратни метра, или 20% от съществуващите жилища.
Към това би трябвало да се прибавят и тези 24,2%, за които последното броене на популацията откри, че са с цялостна топлоизолация. Има и още към 7,7% с частична. Техните жители не са употребили европейска или друга помощ, само че дружно с тях се оказва, че до 2050 година най-малко половината от жилищата ще дават отговор на актуалните условия за ползване на сила.
Всичко това би трябвало да икономисва по 7329 гигаватчаса на година - това е примерно създаденият ток в България за 45 дни. Отделно ще се изхвърлят и по 3,2 млн. тона по-малко въглеродни излъчвания годишно.
Сред посочените в проекта здания, които подлежат на обновяване, се прибавят още към 7 пъти по-малко като повърхност съществуващи нежилищни – административни, индустриални, хотели, общежития и така нататък С тях процентът на актуализирани и енергийно ефикасни здания надвишава половината от наличния фонд.
В тактиката няма посочени съответни средства, които ще се отпускат за саниране, само че се планува основаването на Национален декарбонизационен фонд, който ще се състои от три подфонда - за обществения бранш, за комерсиалните сдружения и за жилищните здания.
Фондът няма да се основава занапред – с смяна в Закона за енергийната успеваемост съществуващият от 2004 година “Енергийна успеваемост и възобновими източници ” ще се трансформира в декарбонизационен фонд.
Според последния му финансов доклад той има към 16 млн. лева капитал и през 2022 година е раздал малко над 5 млн. лева заеми за саниране - съвсем всички на търговски сдружения. Финансовият резултат от активността му през 2022 година е 195 хиляди лева загуба. В самия фонд се събират средства от едновремешния Глобален екологичен фонд и други донори.
В интегрирания проект обаче за новия декарбонизационен фонд се плануват към 7,8 милиарда лева до 2030 година Повечето от тях идват по линия на европейските фондове.
Предвидени са също и средства от Европейска инвестиционна банка, Европейска банка за възстановяване и развитие, Фонда за обективен преход InvestEU, наши и интернационалните банки. Присъствието им във фонда е планувано като гаранция за отпущането на нисколихвени или безлихвени заеми, с които хората да допълват недостигащото им от европейските фондове финансиране за санирането. За тази цел в проекта са планувани средства, които страната да отпуска като гаранция за тези заеми. Не се показва обаче каква ще бъде тяхната сума.
В проекта се приказва за въвеждане в практиката на контракти с обезпечен резултат. Те плануват компании, които ще се лицензират, да финансират сами санирането на жилищни здания, да ги топлоизолират и след това да си възвърнат средствата, като вземат разликата сред предходните сметки на хората за отопление и новите
След санирането се чака те да са най-малко с 30-40% по-ниски.
За тази цел би трябвало да се подписват тристранни контракти сред етажната благосъстоятелност, компанията и съответното комунално сдружение, което доставя топлоенергията или тока.
Друга серия от ограничения в проекта пък плануват санирането на обществени здания да служи като образец за повишение на енергийната успеваемост
Затова е залегнало, че всяка година най-малко по 5% от площта на постройките, които употребява централната или общинската администрация, ще се топлоизолира и ще се приложат и други ограничения за повишение на енергийната им успеваемост.
Самите строителни стандарти от време на време ще се преразглеждат, а обследванията ще се вършат един път на всеки 4 години
Те ще са наложителни за всяка постройка с над 250 квадратни метра и би трябвало да открият дали потреблението на сила не е прекомерно високо.
Ако обследването покаже, че има потребност от ограничения за понижение на енергийното ползване, те би трябвало да се подхващат през идващите 3 години.
Около половината от съществуващите здания у нас ще се санират до 2050 година Това планува пуснатата за публично разискване актуализация на интегрирания проект за енергетиката и климата, която се появи на уеб страницата на енергийното министерство в навечерието на новата година. За жилищните здания в проекта се споделя, че до 2030 година ще се обновят към 8% от жилищата, или малко над 19 млн. квадратни метра. В това число влизат и тези 2022 блока, които бяха санирани по националната стратегия от 2016 година с 2 милиарда лева от бюджета. В листата са и към хиляда блока, които се санират по почналия към този момент народен проект за възобновяване и резистентност с още 1,1 милиарда лева Тук попадат и още няколко десетки, за които финансиране ще има по втория стадий на проекта, при което се изисква 20% самоучастие.
Пътната карта, включена в интегрирания проект, планува до края на десетилетието сред 2030 и 2040 година да се обновят общо 43 млн. квадратни метра съществуващи жилища, с което санираните да доближат общо 18%
А едно десетилетие по-късно – до 2050-а, да са 48 млн. квадратни метра, или 20% от съществуващите жилища.
Към това би трябвало да се прибавят и тези 24,2%, за които последното броене на популацията откри, че са с цялостна топлоизолация. Има и още към 7,7% с частична. Техните жители не са употребили европейска или друга помощ, само че дружно с тях се оказва, че до 2050 година най-малко половината от жилищата ще дават отговор на актуалните условия за ползване на сила.
Всичко това би трябвало да икономисва по 7329 гигаватчаса на година - това е примерно създаденият ток в България за 45 дни. Отделно ще се изхвърлят и по 3,2 млн. тона по-малко въглеродни излъчвания годишно.
Сред посочените в проекта здания, които подлежат на обновяване, се прибавят още към 7 пъти по-малко като повърхност съществуващи нежилищни – административни, индустриални, хотели, общежития и така нататък С тях процентът на актуализирани и енергийно ефикасни здания надвишава половината от наличния фонд.
В тактиката няма посочени съответни средства, които ще се отпускат за саниране, само че се планува основаването на Национален декарбонизационен фонд, който ще се състои от три подфонда - за обществения бранш, за комерсиалните сдружения и за жилищните здания.
Фондът няма да се основава занапред – с смяна в Закона за енергийната успеваемост съществуващият от 2004 година “Енергийна успеваемост и възобновими източници ” ще се трансформира в декарбонизационен фонд.
Според последния му финансов доклад той има към 16 млн. лева капитал и през 2022 година е раздал малко над 5 млн. лева заеми за саниране - съвсем всички на търговски сдружения. Финансовият резултат от активността му през 2022 година е 195 хиляди лева загуба. В самия фонд се събират средства от едновремешния Глобален екологичен фонд и други донори.
В интегрирания проект обаче за новия декарбонизационен фонд се плануват към 7,8 милиарда лева до 2030 година Повечето от тях идват по линия на европейските фондове.
Предвидени са също и средства от Европейска инвестиционна банка, Европейска банка за възстановяване и развитие, Фонда за обективен преход InvestEU, наши и интернационалните банки. Присъствието им във фонда е планувано като гаранция за отпущането на нисколихвени или безлихвени заеми, с които хората да допълват недостигащото им от европейските фондове финансиране за санирането. За тази цел в проекта са планувани средства, които страната да отпуска като гаранция за тези заеми. Не се показва обаче каква ще бъде тяхната сума.
В проекта се приказва за въвеждане в практиката на контракти с обезпечен резултат. Те плануват компании, които ще се лицензират, да финансират сами санирането на жилищни здания, да ги топлоизолират и след това да си възвърнат средствата, като вземат разликата сред предходните сметки на хората за отопление и новите
След санирането се чака те да са най-малко с 30-40% по-ниски.
За тази цел би трябвало да се подписват тристранни контракти сред етажната благосъстоятелност, компанията и съответното комунално сдружение, което доставя топлоенергията или тока.
Друга серия от ограничения в проекта пък плануват санирането на обществени здания да служи като образец за повишение на енергийната успеваемост
Затова е залегнало, че всяка година най-малко по 5% от площта на постройките, които употребява централната или общинската администрация, ще се топлоизолира и ще се приложат и други ограничения за повишение на енергийната им успеваемост.
Самите строителни стандарти от време на време ще се преразглеждат, а обследванията ще се вършат един път на всеки 4 години
Те ще са наложителни за всяка постройка с над 250 квадратни метра и би трябвало да открият дали потреблението на сила не е прекомерно високо.
Ако обследването покаже, че има потребност от ограничения за понижение на енергийното ползване, те би трябвало да се подхващат през идващите 3 години.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ